Възпаление на околоаналните жлези

Възпаление на околоаналните жлези
Дайте Вашия вот!
При кучето от двете страни на ануса се намират околоаналните синуси, които представляват кожни торбички с размери около 2 сантиметра в диаметър. Втехните стени се намират лойни жлези, произвеждащи тъмносив пастоподобен секрет с не особено неприятна миризма. При домашните луксозни породи кучета много често се наблюдава възпаление на лигавицата на околоаналните синуси, най-вече при мъжките.

Етеология и патогенеза. Смята се, че най-честата причина за заболяването е продължителното хранене с меки, воднисти и безкостни храни. Тогава те дълго време отделят меки, кашести изпражнения. Секретът на аналните торбички се увеличава, застоява, сгъстява се и запушва техните изводни канали. Застоялият секрет е благоприятна среда за развитието на микроорганизми, които образуват токсични и други дразнещи вещества, предизвикващи сензибилизиране на кучешкия организъм , алергични състояния (сърбежи), екземи и ревматични прояви. Възпалението в околоаналните жлези се благоприятства и от липсата или от ограниченото движение на кучетата.

Признаци. При типично протичане на възпалението на околоаналните жлези се наблюдават 6 клинични признака: 1. Единствено или двустранно анисът е подут и зачервен и е силно болезнен при палпиране.
2. Болното куче чувства силен сърбез в аналната област, койта го подтиква към влачене(плъзгане) на задните си части с повдигнати нагоре задни крака.Това странно държане се нарича като „возене на шейна” и по този начин се получава известно облекчение.
3. Дефекацията е затруднена, болезнена, като се изкарват малки фекални маси. 4. При отделни кучета се наблюдава мудно придвижване или куцане с един или два задни крайника.
5. Секретът в околоаналните жлези на болните кучета силно мирише и от тъмно сив става тъмнокафявжълтеникав или сивочерен.
6. При хронично протичащите случаи се наблюдава ексематозни промени и опадане на космите над опашката и по цялото тяло

Диагноза Тя се поставя по посечените признаци, от които най-типичен е сърбежът в аналната област. Подпомага се и от анамнестичните данни.

Лекуване. Застоялият секрет се отстранява от ветеринарен специалист, като с палеца и показалеца на дясната ръка се натискат отдолу нагоре възпалените торбички(основата на ануса) при опъната опашка към гърба. Ръката се предпазва от зацапване с лигнин. Изтласкването на ексудата се извършва 1-2 пъти през 3-4 дни или профилактично еднократно на 3-4 месеца. След това аналните торбички се промиват със слаби и дезинфекционни разтвори или пеницилинови препарати със специално пригодена със затъпен край инжекционна игла. При хроничните случаи може да се използват полезни антибиотикови препарати един път седмичнодо до пълното оздравяване. При тежките хронични, неподдаващи се на лекуване случаи(гнойно възпаление и фистули) аналните торбички се отстраняват чрез оперативна интервенция при предварително оставяне на гладна диета, клизма и след прилагане на обща упойка.

Профилактика Необходимо е кучетата с диария своевременно да се лекуват, за да се предотврати възпалението на околоаналните жлези. Да се хранят с по твърди храни и кости. На домашните луксозни кучета ежедневно трябва да се осигурява по продължителна разходка.
0 КОМЕНТАРА

Вашият коментар

За да коментирате трябва да сте логнати. Това можете да го направите .